14 янв. 2011 г., 21:32

Oт живота

754 0 2

Мръсни хора

с нечисти съдби,

блеят в простора,

пилеят души...

 

Искат - не могат,

дори не грешат...

Нечестно играят,

почти не тежат.

 

Събират - изваждат,

на чужд гръб делят,

умеят... остават,

напред все вървят.

 

Ефирът е пълен

с нелепи съдби,

съвсем оголели

нечестни души...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Спасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всички малко или много сме нечестни! Как да бъдем честни към заобикалящия ни свят, когато ние не сме такива към себе си?! Това е един от огромните проблеми на нашето време! Поздрав!
  • Даа, така е...Харесва ми стихът ти, може би защото е по-хард...

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...