14.01.2011 г., 21:32

Oт живота

748 0 2

Мръсни хора

с нечисти съдби,

блеят в простора,

пилеят души...

 

Искат - не могат,

дори не грешат...

Нечестно играят,

почти не тежат.

 

Събират - изваждат,

на чужд гръб делят,

умеят... остават,

напред все вървят.

 

Ефирът е пълен

с нелепи съдби,

съвсем оголели

нечестни души...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Спасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всички малко или много сме нечестни! Как да бъдем честни към заобикалящия ни свят, когато ние не сме такива към себе си?! Това е един от огромните проблеми на нашето време! Поздрав!
  • Даа, така е...Харесва ми стихът ти, може би защото е по-хард...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...