Jan 14, 2011, 9:32 PM

Oт живота

  Poetry
747 0 2

Мръсни хора

с нечисти съдби,

блеят в простора,

пилеят души...

 

Искат - не могат,

дори не грешат...

Нечестно играят,

почти не тежат.

 

Събират - изваждат,

на чужд гръб делят,

умеят... остават,

напред все вървят.

 

Ефирът е пълен

с нелепи съдби,

съвсем оголели

нечестни души...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всички малко или много сме нечестни! Как да бъдем честни към заобикалящия ни свят, когато ние не сме такива към себе си?! Това е един от огромните проблеми на нашето време! Поздрав!
  • Даа, така е...Харесва ми стихът ти, може би защото е по-хард...

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...