ИнаКалина
499 11935
10 ene 2019, 11:28  

От Любов едва не умрях 

  Poesía
736 6 11

От любов едва не умрях.

Не заспивах, не хапвах,

не чувах, не виждах,

с нея лягах, осъмвах

без покой и будна сънувах,

страдах и се предавах,

дишах, не дишах.

молих се, молих се...

не знам дали разбрах –

повече химия или повече страх...

На страха съм големия грях.

Ограбил ми е силата

да се радвам и да се смея,

а любовта страдала милата

молила се за светлина и за мене.

Открих любовта в себе си,

а едва не умрях без нея.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасно е, когато душата се усмихне ..Благодаря Вили!
  • Прекрасно е! Не мога да спра да го чета!
  • Благодаря ти Заре, че си открила и своята градина в този стих...
  • Тази Любов е нашата цветна градина! Прекрасно
  • Благодаря Веси! Идеята като цяло е, че ако "умираш от любов", значи имаш нужда да бъдеш обичан. Ако може да обичаш себе си, значи с това което излъчваш, ще привлечеш и любовта отвън, тоест ставаш двойно обичан ...всеки носи любов в сърцето си и от там трябва да тръгне...Любовта е сила, оръжие... а безусловната Любов е благословение!..Радвам се че те е докоснало.
  • Мисля, че е много ценно да откриеш любовта в себе си. Харесах! Поздравления!
  • Хубаво е!
  • Открих любовта в мен самата, а едва не умрях без нея!
  • Благодаря ви Кети и Диди!
  • Великолепен стих за стремежа към самопознание!
  • Много ми хареса възприемането на страха като грях... Хубаво е!
Propuestas
: ??:??