ИнаКалина (Красимира) 10 януари 2019 г., 11:28 ч.

От Любов едва не умрях! 

80 5 7

От Любов едва не умрях!

Не заспивах, не хапвах

не чувах, не виждах

С нея лягах, осъмвах

Без покой и будна сънувах

Страдах и се предавах

Дишах, не дишах.

Молих се, Молих се...

И тогава разбрах-

Това е химия и страх.

Страхът е към мене грях

Ограбил ми е силата

Да се радвам и да се смея.

А Любовта страдала милата.

Молила се за светлина, за нея...

Открих любовта в мен самата,

а едва не умрях без нея!

© Красимира Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ИнаКалина (Красимира) Благодаря Веси! Идеята като цяло е, че ако "умираш от любов", значи имаш нужда да бъдеш обичан. Ако може да обичаш себе си, значи с това което излъчваш, ще привлечеш и любовта отвън, тоест ставаш двойно обичан ...всеки носи любов в сърцето си и от там трябва да тръгне...Любовта е сила, оръжие... а безусловната Любов е благословение!..Радвам се че те е докоснало.
  • Веси_Еси (Еси) Мисля, че е много ценно да откриеш любовта в себе си. Харесах! Поздравления!
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Хубаво е!
  • Samadhi (Гюлсер Мазлум) Открих любовта в мен самата, а едва не умрях без нея!
  • ИнаКалина (Красимира) Благодаря ви Кети и Диди!
  • Katriona (Кети Рашева) Великолепен стих за стремежа към самопознание!
  • ДидиГенова (Диди Генова) Много ми хареса възприемането на страха като грях... Хубаво е!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.