От Любов едва не умрях
От любов едва не умрях.
Не заспивах, не хапвах,
не чувах, не виждах,
с нея лягах, осъмвах
без покой и будна сънувах,
страдах и се предавах,
дишах, не дишах.
молих се, молих се...
не знам дали разбрах –
повече химия или повече страх...
На страха съм големия грях.
Ограбил ми е силата
да се радвам и да се смея,
а любовта страдала милата
молила се за светлина и за мене.
Открих любовта в себе си,
а едва не умрях без нея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
..Благодаря Вили!
