От любов едва не умрях.
Не заспивах, не хапвах,
не чувах, не виждах,
с нея лягах, осъмвах
без покой и будна сънувах,
страдах и се предавах,
дишах, не дишах.
молих се, молих се...
не знам дали разбрах –
повече химия или повече страх...
На страха съм големия грях.
Ограбил ми е силата
да се радвам и да се смея,
а любовта страдала милата
молила се за светлина и за мене.
Открих любовта в себе си,
а едва не умрях без нея.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
...всеки носи любов в сърцето си и от там трябва да тръгне...Любовта е сила, оръжие... а безусловната Любов е благословение!..Радвам се че те е докоснало.Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
