От Любов едва не умрях

Поэзия

1.2K 6 11

От любов едва не умрях.

Не заспивах, не хапвах,

не чувах, не виждах,

с нея лягах, осъмвах

без покой и будна сънувах,

страдах и се предавах,

дишах, не дишах.

молих се, молих се...

не знам дали разбрах –

повече химия или повече страх...

На страха съм големия грях.

Ограбил ми е силата

да се радвам и да се смея,

а любовта страдала милата

молила се за светлина и за мене.

Открих любовта в себе си,

а едва не умрях без нея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Прекрасно е, когато душата се усмихне ..Благодаря Вили!

2019-02-23T22:23:33+02:00
fairy.1 (Vili Yankova)

Прекрасно е! Не мога да спра да го чета!

2019-02-23T19:30:00+02:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Благодаря ти Заре, че си открила и своята градина в този стих...

2019-02-19T02:48:44+02:00
ЗараЖ (Зара)

Тази Любов е нашата цветна градина! Прекрасно

2019-02-19T01:42:45+02:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Благодаря Веси! Идеята като цяло е, че ако "умираш от любов", значи имаш нужда да бъдеш обичан. Ако може да обичаш себе си, значи с това което излъчваш, ще привлечеш и любовта отвън, тоест ставаш двойно обичан ...всеки носи любов в сърцето си и от там трябва да тръгне...Любовта е сила, оръжие... а безусловната Любов е благословение!..Радвам се че те е докоснало.

2019-01-13T06:47:47+02:00