10 dic 2007, 8:43

От мене

  Poesía » Otra
1.1K 0 7

Сърцето следва винаги Сърце.

Ако го носиш - поведи ме!

Целувам грапавите ти ръце.

Бъди различен. Усмири ме.

 

Опитомена. Нейде вътре в теб

като едно последно живо семе,

ти ще ме пазиш от студа нелеп,

ще преобръщаш всяко мое бреме.

 

И не за себе си, заради мен,

не махай черното от мъжките си пръсти

и помъдрявай горд и вдъхновен,

коси обагрил със сребристи пръски.

 

И ще надничам със очите на дете

във топлата ти ласка рано сутрин.

Дори и да ме няма, в твоето сърце

ще драска малко черно петънце. От мене. . .

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрия Чакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...