От мене
Сърцето следва винаги Сърце.
Ако го носиш - поведи ме!
Целувам грапавите ти ръце.
Бъди различен. Усмири ме.
Опитомена. Нейде вътре в теб
като едно последно живо семе,
ти ще ме пазиш от студа нелеп,
ще преобръщаш всяко мое бреме.
И не за себе си, заради мен,
не махай черното от мъжките си пръсти
и помъдрявай горд и вдъхновен,
коси обагрил със сребристи пръски.
И ще надничам със очите на дете
във топлата ти ласка рано сутрин.
Дори и да ме няма, в твоето сърце
ще драска малко черно петънце. От мене. . .
© Димитрия Чакова All rights reserved.
