15 abr 2013, 12:34  

Отговарям ти

  Poesía
913 1 8

 

Страхувам се от страшните признания,
страхувам се дори да те погледна.
Очите ти са пълни с обещания...
Ако е обич, то... ще е последна! 


Поглеждам към разпръснатите листи -
усмихваш ми се между редовете,
и пъзелът на всичките  ни мисли
разпръскваш по пътека към сърцето. 


Да тръгна или не? Страхът тревожно
разхожда се по цялото ми тяло...
И пъзелът разбърква някак сложно...
Не знам дали без тебе бих успяла 


парченцата докрай да наредя.
(дори да имам вярното ключе)
Навярно ти си онзи... от съня
и в тебе е... последното парче.


От общата ни чаша с вино пия.
И без компас към тебе тръгвам боса.
Ако боли... сърцата ще зашия!

Дали ти отговорих на въпроса?


 

Павлина Соколова



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...