15 abr 2013, 12:34  

Отговарям ти

  Poesía
914 1 8

 

Страхувам се от страшните признания,
страхувам се дори да те погледна.
Очите ти са пълни с обещания...
Ако е обич, то... ще е последна! 


Поглеждам към разпръснатите листи -
усмихваш ми се между редовете,
и пъзелът на всичките  ни мисли
разпръскваш по пътека към сърцето. 


Да тръгна или не? Страхът тревожно
разхожда се по цялото ми тяло...
И пъзелът разбърква някак сложно...
Не знам дали без тебе бих успяла 


парченцата докрай да наредя.
(дори да имам вярното ключе)
Навярно ти си онзи... от съня
и в тебе е... последното парче.


От общата ни чаша с вино пия.
И без компас към тебе тръгвам боса.
Ако боли... сърцата ще зашия!

Дали ти отговорих на въпроса?


 

Павлина Соколова



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...