Отговарям ти
Страхувам се от страшните признания,
страхувам се дори да те погледна.
Очите ти са пълни с обещания...
Ако е обич, то... ще е последна!
Поглеждам към разпръснатите листи -
усмихваш ми се между редовете,
и пъзелът на всичките ни мисли
разпръскваш по пътека към сърцето.
Да тръгна или не? Страхът тревожно
разхожда се по цялото ми тяло...
И пъзелът разбърква някак сложно...
Не знам дали без тебе бих успяла
парченцата докрай да наредя.
(дори да имам вярното ключе)
Навярно ти си онзи... от съня
и в тебе е... последното парче.
От общата ни чаша с вино пия.
И без компас към тебе тръгвам боса.
Ако боли... сърцата ще зашия!
Дали ти отговорих на въпроса?
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
