Отговарям ти
Страхувам се от страшните признания,
страхувам се дори да те погледна.
Очите ти са пълни с обещания...
Ако е обич, то... ще е последна!
Поглеждам към разпръснатите листи -
усмихваш ми се между редовете,
и пъзелът на всичките ни мисли
разпръскваш по пътека към сърцето.
Да тръгна или не? Страхът тревожно
разхожда се по цялото ми тяло...
И пъзелът разбърква някак сложно...
Не знам дали без тебе бих успяла
парченцата докрай да наредя.
(дори да имам вярното ключе)
Навярно ти си онзи... от съня
и в тебе е... последното парче.
От общата ни чаша с вино пия.
И без компас към тебе тръгвам боса.
Ако боли... сърцата ще зашия!
Дали ти отговорих на въпроса?
Павлина Соколова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
