31 dic 2010, 23:37

Отивам си... но вие не плачете 

  Poesía
1008 0 20

Остарявам... Уморени,  годините

катерят се по хлъзгавите хребети

на дните, нагиздени със минало.

Катерят се, а сякаш  падат преломни.

 

Смалявам се... Скована от тревогата,

по-малка се изправям пред минутите.

Тясно ми е някак, смалява се и стаята.

Задушно е, запушено е пред очите.

 

Отивам си... със другите  напред  и аз.

Пътувам с тях, забързана от плахост,

но вие не плачете, в сетния ми час

за мене само Господ ще изплаче.

 


ЧНГ!

Бъдете истински!

© Николина Милева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??