31.12.2010 г., 23:37

Отивам си... но вие не плачете

1.2K 0 20

Остарявам... Уморени,  годините

катерят се по хлъзгавите хребети

на дните, нагиздени със минало.

Катерят се, а сякаш  падат преломни.

 

Смалявам се... Скована от тревогата,

по-малка се изправям пред минутите.

Тясно ми е някак, смалява се и стаята.

Задушно е, запушено е пред очите.

 

Отивам си... със другите  напред  и аз.

Пътувам с тях, забързана от плахост,

но вие не плачете, в сетния ми час

за мене само Господ ще изплаче.

 


ЧНГ!

Бъдете истински!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Милева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....