Отивам си... но вие не плачете
1.2K
0
20
Остарявам... Уморени, годините
катерят се по хлъзгавите хребети
на дните, нагиздени със минало.
Катерят се, а сякаш падат преломни.
Смалявам се... Скована от тревогата,
по-малка се изправям пред минутите.
Тясно ми е някак, смалява се и стаята.
Задушно е, запушено е пред очите.
Отивам си... със другите напред и аз.
Пътувам с тях, забързана от плахост,
но вие не плачете, в сетния ми час
за мене само Господ ще изплаче.
ЧНГ!
Бъдете истински!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
А и ние имаме нужда от теб, мила!
