27 jun 2013, 15:10

Откровение

  Poesía
848 0 8

 

ОТКРОВЕНИЕ

Дъждът навън заплака много лично,

по покрива във такт барабани...

Погледнах го, на мен ми заприлича -

аз огън бях, а той ме промени...

 

Смрачаваше се, ние все се гледахме,

прокрадваха се облаци над нас

и в дълго мълчаливо събеседване

докоснахме душите си в захлас...

 

Просветна пак и ние се сбогувахме,

разплакан като мен си тръгна той...

Вода и огън - просто  се преструвахме

на сухи под небесния порой!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...