Jun 27, 2013, 3:10 PM

Откровение

  Poetry
845 0 8

 

ОТКРОВЕНИЕ

Дъждът навън заплака много лично,

по покрива във такт барабани...

Погледнах го, на мен ми заприлича -

аз огън бях, а той ме промени...

 

Смрачаваше се, ние все се гледахме,

прокрадваха се облаци над нас

и в дълго мълчаливо събеседване

докоснахме душите си в захлас...

 

Просветна пак и ние се сбогувахме,

разплакан като мен си тръгна той...

Вода и огън - просто  се преструвахме

на сухи под небесния порой!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...