Откровение
ОТКРОВЕНИЕ
Дъждът навън заплака много лично,
по покрива във такт барабани...
Погледнах го, на мен ми заприлича -
аз огън бях, а той ме промени...
Смрачаваше се, ние все се гледахме,
прокрадваха се облаци над нас
и в дълго мълчаливо събеседване
докоснахме душите си в захлас...
Просветна пак и ние се сбогувахме,
разплакан като мен си тръгна той...
Вода и огън - просто се преструвахме
на сухи под небесния порой!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Костадинова Всички права запазени
