25 oct 2017, 14:26

Откровение

  Poesía
928 10 22

Намирам смисъл в малките неща

когато рано сутрин се събуждам,

любим човек, усмивка, топлина

и в този свят от нежност се изгубвам!

 

Откривам в тишината доброта

и много често там сама оставам,

красива песен, слънце и цветя –

така, от суетата се спасявам!

 

Притихвам, сякаш паднало листо

което се привързва към земята,

до корена на някое дърво,

погалено от есенния вятър!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Албенка, Гавраиле, радвам се да ви приветствам! Благодаря!
  • Откровенията често са лични а понякога себични.Но твоите винаги с изпълнени с любов и топлина.
    Поздрав от мен!
  • Прекрасна поезия твориш, Руми! Прегръщам те! В любими.
  • Мили хора, благодаря ви от сърце, че бяхте съпричастни с моето откровение! Пожелавам на всички вас прекрасен ден и много щастливи мигове!
    Живко, специални благодарности! Днес освен, че е Димитровден, е и празника на нашият град и аз съм особено щастлива, че те срещнах тук, на попрището на творците! Благодаря!
  • Лъха спокойствие и нежност! Хареса ми!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...