25.10.2017 г., 14:26

Откровение

922 10 22

Намирам смисъл в малките неща

когато рано сутрин се събуждам,

любим човек, усмивка, топлина

и в този свят от нежност се изгубвам!

 

Откривам в тишината доброта

и много често там сама оставам,

красива песен, слънце и цветя –

така, от суетата се спасявам!

 

Притихвам, сякаш паднало листо

което се привързва към земята,

до корена на някое дърво,

погалено от есенния вятър!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Албенка, Гавраиле, радвам се да ви приветствам! Благодаря!
  • Откровенията често са лични а понякога себични.Но твоите винаги с изпълнени с любов и топлина.
    Поздрав от мен!
  • Прекрасна поезия твориш, Руми! Прегръщам те! В любими.
  • Мили хора, благодаря ви от сърце, че бяхте съпричастни с моето откровение! Пожелавам на всички вас прекрасен ден и много щастливи мигове!
    Живко, специални благодарности! Днес освен, че е Димитровден, е и празника на нашият град и аз съм особено щастлива, че те срещнах тук, на попрището на творците! Благодаря!
  • Лъха спокойствие и нежност! Хареса ми!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...