7 feb 2006, 18:39

Откровено

  Poesía
1.5K 0 17
Не владея търпение. Гневна съм.
От чиниите, пода, прането,
от уроците детски, от моите,
от парите, изчезнали в сметките.
Но децата, прекрасни създания,
имат опит как мама е мила,
свършват всичко, което успяват,
да, но мама май пак недовижда.
Недовиждам ... Какви ли причини
не измисля ядът ми злокачествен,
ту по детските дрешки се спира,
ту по книжките, уж, на земята.
И, започнала, вече не може
и плачът на най-малкото даже
да ме спре да не шляпна "виновните",
а виновна съм аз, но не казват.
И утихвам, но с мен и смехът им,
нямам сили да бъда щастлива.
И, нали са си "бързо забравящи",
пак усмивките лъсват с игрите им.
Колко могат да носят товара ми?
И защо все на тях да е тежко?
Искам малка почивка от слабости,
малка, колкото да ги отгледам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дими Фильова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти пак, Анелия, хубави мигове с твоите най-скъпи на сърцето хора ти пожелавам!
  • "Искам малка почивка от слабости,
    малка, колкото да ги отгледам."
    Колко познато! Давай си я, всички тогава ще са щастливи, и най-вече ти!
  • Ех...аз ти пожелавам пък да си имаш!
  • Въх... и това съм пропуснал!!! Нищо, сега ТЕ НАВАКСВАМ!
    Ами, много е хубаво, какво да добавя освен да ти пожелая като Кумеца, ЖИВОТ И ЗДРАВЕ НА ЦЯЛАТА ФАМИЛИЯ, И ОСОБЕННО НА ДЕЦАТА ТИ! Завиждам ти, аз си нямам...! Стихото е супер - от мен /6/!
  • Откровен и изстрадан - благодаря за милите думи, Мария!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...