7 feb 2006, 18:39

Откровено

  Poesía
1.5K 0 17
Не владея търпение. Гневна съм.
От чиниите, пода, прането,
от уроците детски, от моите,
от парите, изчезнали в сметките.
Но децата, прекрасни създания,
имат опит как мама е мила,
свършват всичко, което успяват,
да, но мама май пак недовижда.
Недовиждам ... Какви ли причини
не измисля ядът ми злокачествен,
ту по детските дрешки се спира,
ту по книжките, уж, на земята.
И, започнала, вече не може
и плачът на най-малкото даже
да ме спре да не шляпна "виновните",
а виновна съм аз, но не казват.
И утихвам, но с мен и смехът им,
нямам сили да бъда щастлива.
И, нали са си "бързо забравящи",
пак усмивките лъсват с игрите им.
Колко могат да носят товара ми?
И защо все на тях да е тежко?
Искам малка почивка от слабости,
малка, колкото да ги отгледам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дими Фильова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти пак, Анелия, хубави мигове с твоите най-скъпи на сърцето хора ти пожелавам!
  • "Искам малка почивка от слабости,
    малка, колкото да ги отгледам."
    Колко познато! Давай си я, всички тогава ще са щастливи, и най-вече ти!
  • Ех...аз ти пожелавам пък да си имаш!
  • Въх... и това съм пропуснал!!! Нищо, сега ТЕ НАВАКСВАМ!
    Ами, много е хубаво, какво да добавя освен да ти пожелая като Кумеца, ЖИВОТ И ЗДРАВЕ НА ЦЯЛАТА ФАМИЛИЯ, И ОСОБЕННО НА ДЕЦАТА ТИ! Завиждам ти, аз си нямам...! Стихото е супер - от мен /6/!
  • Откровен и изстрадан - благодаря за милите думи, Мария!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...