Не владея търпение. Гневна съм. От чиниите, пода, прането, от уроците детски, от моите, от парите, изчезнали в сметките. Но децата, прекрасни създания, имат опит как мама е мила, свършват всичко, което успяват, да, но мама май пак недовижда. Недовиждам ... Какви ли причини не измисля ядът ми злокачествен, ту по детските дрешки се спира, ту по книжките, уж, на земята. И, започнала, вече не може и плачът на най-малкото даже да ме спре да не шляпна "виновните", а виновна съм аз, но не казват. И утихвам, но с мен и смехът им, нямам сили да бъда щастлива. И, нали са си "бързо забравящи", пак усмивките лъсват с игрите им. Колко могат да носят товара ми? И защо все на тях да е тежко? Искам малка почивка от слабости, малка, колкото да ги отгледам.
Въх... и това съм пропуснал!!! Нищо, сега ТЕ НАВАКСВАМ!
Ами, много е хубаво, какво да добавя освен да ти пожелая като Кумеца, ЖИВОТ И ЗДРАВЕ НА ЦЯЛАТА ФАМИЛИЯ, И ОСОБЕННО НА ДЕЦАТА ТИ! Завиждам ти, аз си нямам...! Стихото е супер - от мен /6/!
Благодаря ти, Румене, да ти се връща, макар нищо да не съм чула за теб, освен това, което споделяш в стиховете си. Но и теб да те радват поне две такива сладки същества!
Да си кажа честно,предпочитам римуваните стихове,но този определено си заслужаваше прочита,макар да не е римуван най-малкото защото е истински!Наистина майчинството ни изнервя и подлудява,но пък си заслужава да бъде изживяно!Поздрав
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.