Откровено
Не владея търпение. Гневна съм.
От чиниите, пода, прането,
от уроците детски, от моите,
от парите, изчезнали в сметките.
Но децата, прекрасни създания,
имат опит как мама е мила,
свършват всичко, което успяват,
да, но мама май пак недовижда.
Недовиждам ... Какви ли причини
не измисля ядът ми злокачествен,
ту по детските дрешки се спира,
ту по книжките, уж, на земята.
И, започнала, вече не може
и плачът на най-малкото даже
да ме спре да не шляпна "виновните",
а виновна съм аз, но не казват.
И утихвам, но с мен и смехът им,
нямам сили да бъда щастлива.
И, нали са си "бързо забравящи",
пак усмивките лъсват с игрите им.
Колко могат да носят товара ми?
И защо все на тях да е тежко?
Искам малка почивка от слабости,
малка, колкото да ги отгледам.
От чиниите, пода, прането,
от уроците детски, от моите,
от парите, изчезнали в сметките.
Но децата, прекрасни създания,
имат опит как мама е мила,
свършват всичко, което успяват,
да, но мама май пак недовижда.
Недовиждам ... Какви ли причини
не измисля ядът ми злокачествен,
ту по детските дрешки се спира,
ту по книжките, уж, на земята.
И, започнала, вече не може
и плачът на най-малкото даже
да ме спре да не шляпна "виновните",
а виновна съм аз, но не казват.
И утихвам, но с мен и смехът им,
нямам сили да бъда щастлива.
И, нали са си "бързо забравящи",
пак усмивките лъсват с игрите им.
Колко могат да носят товара ми?
И защо все на тях да е тежко?
Искам малка почивка от слабости,
малка, колкото да ги отгледам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дими Фильова Всички права запазени
