Не владея търпение. Гневна съм.
От чиниите, пода, прането,
от уроците детски, от моите,
от парите, изчезнали в сметките.
Но децата, прекрасни създания,
имат опит как мама е мила,
свършват всичко, което успяват,
да, но мама май пак недовижда.
Недовиждам ... Какви ли причини
не измисля ядът ми злокачествен,
ту по детските дрешки се спира,
ту по книжките, уж, на земята. ...