1 mar 2014, 12:35

Откровено

  Poesía
886 0 4

Не свиквай със мен, няма да остана - 

родена съм от твоето съзнание.

Ще изсъхна като кръв от стара рана;

да съм твоя твърде късно (или рано) е.


Да бъда себе си със другите забравям,

дори не знам сама коя съм вече.

Еднакво е да имам и да нямам,

щом чакам някой толкова далечен.


Нетрайна съм - това е мойта слабост;

хартиена съм: страница от книга

със разказ, претендиращ за голямост,

от автор със дебют импровизиран...


Не зная към какво и как да тръгна,

не зная как да бъда част от цяло.

Веднъж ми се прииска да се сбъдна.

Но в грешен сън. И знаеш ли... боляло.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....