Откровено

elituUu (Елица)
65 111

1.03.2014 г., 12:35 ч.

Поезия

504 0 4

Не свиквай със мен, няма да остана -

родена съм от твоето съзнание.

Ще изсъхна като кръв от стара рана;

да съм твоя твърде късно (или рано) е.

Да бъда себе си със другите забравям,

дори не знам сама коя съм вече.

Еднакво е да имам и да нямам,

щом чакам някой толкова далечен.

Нетрайна съм - това е мойта слабост;

хартиена съм: страница от книга

със разказ, претендиращ за голямост,

от автор със дебют импровизиран...

Не зная към какво и как да тръгна,

не зная как да бъда част от цяло.

Веднъж ми се прииска да се сбъдна.

Но в грешен сън. И знаеш ли... боляло.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.