Откровено
Не свиквай със мен, няма да остана -
родена съм от твоето съзнание.
Ще изсъхна като кръв от стара рана;
да съм твоя твърде късно (или рано) е.
Да бъда себе си със другите забравям,
дори не знам сама коя съм вече.
Еднакво е да имам и да нямам,
щом чакам някой толкова далечен.
Нетрайна съм - това е мойта слабост;
хартиена съм: страница от книга
със разказ, претендиращ за голямост,
от автор със дебют импровизиран...
Не зная към какво и как да тръгна,
не зная как да бъда част от цяло.
Веднъж ми се прииска да се сбъдна.
Но в грешен сън. И знаеш ли... боляло.
© Елица All rights reserved.
