4 oct 2008, 9:06

Относно мен

  Poesía
762 0 2
Повторения, обяснения и пак нищо;
иска ти се всичко да изригне, да се освободи,
зимата започна - нищо лично,
ела, топлина поне малко подари!

Говорят хората, не спират, а ти мълчиш;
викат, смеят се, а ти - зад маската;
да, маската, с нея дори май вече спиш;
ставаш и продължаваш,на никъде вървиш

Музиката звучи- само тя остана,
а беше време, май нещата бяха по-различни;
почти заспивам, дилемата – голяма;
маската отново - отговарям ви “нещата са лични”...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Човече Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво! (За многоточията и аз съм съгласна с Илияна.) Добре дошла!
  • Ако махнеш многото многоточия, ще бъде по-добре графиката на стиха. Харесва ми темата на стиха- за маските, които носим. Това е твоя първи опит тук, добре дошла и продължавай да пишеш. Имаш интересни попадения.
    Поздрави и усмивка от мен!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...