4.10.2008 г., 9:06

Относно мен

759 0 2
Повторения, обяснения и пак нищо;
иска ти се всичко да изригне, да се освободи,
зимата започна - нищо лично,
ела, топлина поне малко подари!

Говорят хората, не спират, а ти мълчиш;
викат, смеят се, а ти - зад маската;
да, маската, с нея дори май вече спиш;
ставаш и продължаваш,на никъде вървиш

Музиката звучи- само тя остана,
а беше време, май нещата бяха по-различни;
почти заспивам, дилемата – голяма;
маската отново - отговарям ви “нещата са лични”...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Човече Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво! (За многоточията и аз съм съгласна с Илияна.) Добре дошла!
  • Ако махнеш многото многоточия, ще бъде по-добре графиката на стиха. Харесва ми темата на стиха- за маските, които носим. Това е твоя първи опит тук, добре дошла и продължавай да пишеш. Имаш интересни попадения.
    Поздрави и усмивка от мен!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....