Oct 4, 2008, 9:06 AM

Относно мен

  Poetry
764 0 2
Повторения, обяснения и пак нищо;
иска ти се всичко да изригне, да се освободи,
зимата започна - нищо лично,
ела, топлина поне малко подари!

Говорят хората, не спират, а ти мълчиш;
викат, смеят се, а ти - зад маската;
да, маската, с нея дори май вече спиш;
ставаш и продължаваш,на никъде вървиш

Музиката звучи- само тя остана,
а беше време, май нещата бяха по-различни;
почти заспивам, дилемата – голяма;
маската отново - отговарям ви “нещата са лични”...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Човече All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво! (За многоточията и аз съм съгласна с Илияна.) Добре дошла!
  • Ако махнеш многото многоточия, ще бъде по-добре графиката на стиха. Харесва ми темата на стиха- за маските, които носим. Това е твоя първи опит тук, добре дошла и продължавай да пишеш. Имаш интересни попадения.
    Поздрави и усмивка от мен!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....