4 окт. 2008 г., 09:06

Относно мен

761 0 2
Повторения, обяснения и пак нищо;
иска ти се всичко да изригне, да се освободи,
зимата започна - нищо лично,
ела, топлина поне малко подари!

Говорят хората, не спират, а ти мълчиш;
викат, смеят се, а ти - зад маската;
да, маската, с нея дори май вече спиш;
ставаш и продължаваш,на никъде вървиш

Музиката звучи- само тя остана,
а беше време, май нещата бяха по-различни;
почти заспивам, дилемата – голяма;
маската отново - отговарям ви “нещата са лични”...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Човече Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво! (За многоточията и аз съм съгласна с Илияна.) Добре дошла!
  • Ако махнеш многото многоточия, ще бъде по-добре графиката на стиха. Харесва ми темата на стиха- за маските, които носим. Това е твоя първи опит тук, добре дошла и продължавай да пишеш. Имаш интересни попадения.
    Поздрави и усмивка от мен!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...