Отпити сълзи
Чаша, ракия, нощ, звезди...
Някой самотен пред телевизор седи.
Гледа ли, слуша, не знам,
но виждам, че е сам. Вечер!
Тъга, тъмнина, самотни очи,
кой ли е този там дето седи?
Ръката повдига с чашата бистра,
но погледа тъмен на друго прилича.
Вложил внимание, любов подарил,
самотникът тъжно отпива сълзи,
горчи му живота, дори го боли...
Но трябва напред да върви.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Todos los derechos reservados
