Отпити сълзи
Чаша, ракия, нощ, звезди...
Някой самотен пред телевизор седи.
Гледа ли, слуша, не знам,
но виждам, че е сам. Вечер!
Тъга, тъмнина, самотни очи,
кой ли е този там дето седи?
Ръката повдига с чашата бистра,
но погледа тъмен на друго прилича.
Вложил внимание, любов подарил,
самотникът тъжно отпива сълзи,
горчи му живота, дори го боли...
Но трябва напред да върви.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Все права защищены
