16 feb 2018, 16:34

Отплата...

  Poesía
3.5K 40 51

Не се срамувай да заплачеш

когато виждаш чуждата тъга,

понякога сме в сенките на здрача,

но вярата ни дава свобода!

 

Не се срамувай да си беден

сред лукса и покварата в света!

Срамувай се, когато непотребна,

умира похабена любовта!

 

И в пътя ако срещнеш сиромаха

подай му хляб от своята ръка,

от него не търси отплата,

Сам Бог отплаща всяка добрина!

 

 

 

 

"Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш."

/ Еклисиаст 11:1 /

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...