16 feb 2018, 16:34

Отплата...

  Poesía
3.5K 40 51

Не се срамувай да заплачеш

когато виждаш чуждата тъга,

понякога сме в сенките на здрача,

но вярата ни дава свобода!

 

Не се срамувай да си беден

сред лукса и покварата в света!

Срамувай се, когато непотребна,

умира похабена любовта!

 

И в пътя ако срещнеш сиромаха

подай му хляб от своята ръка,

от него не търси отплата,

Сам Бог отплаща всяка добрина!

 

 

 

 

"Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш."

/ Еклисиаст 11:1 /

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...