Feb 16, 2018, 4:34 PM

Отплата...

  Poetry
3.5K 40 51

Не се срамувай да заплачеш

когато виждаш чуждата тъга,

понякога сме в сенките на здрача,

но вярата ни дава свобода!

 

Не се срамувай да си беден

сред лукса и покварата в света!

Срамувай се, когато непотребна,

умира похабена любовта!

 

И в пътя ако срещнеш сиромаха

подай му хляб от своята ръка,

от него не търси отплата,

Сам Бог отплаща всяка добрина!

 

 

 

 

"Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш."

/ Еклисиаст 11:1 /

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...