4 nov 2020, 11:20

Отражения

511 0 0

 

Сред сиви капки и мъгла от уличен дим,

Зад фасади кратки и счупен комин,

Нещо проблесна само за кратко,

Изтървано, изгубено, златенце някакво.

 

Падна във локвата, развълнува небето,

Заплува ефирно отгоре, където,

Преди миг само забързана, минах,

И ето -

Водата грижливо изми му лицето.

 

Крачка назад и проличава си, ех.., че,

животът от клоните рони се вече.

 

И тъкмо мъглата, навлезе и на мен във главата,

И овесила нос - още малко ще докосне земята,

Зад островърхите шапки на къщите, зад паяжина от жици,

Видях го - дървото със златните птици!

 

Ронят се, шумолят, от умора припадат,

Отиват, където животът на края приляга.

Едно подир друго ги обгръща земята,

А ето -

на мен ми се забиват право в сърцето!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...