4 нояб. 2020 г., 11:20

Отражения

513 0 0

 

Сред сиви капки и мъгла от уличен дим,

Зад фасади кратки и счупен комин,

Нещо проблесна само за кратко,

Изтървано, изгубено, златенце някакво.

 

Падна във локвата, развълнува небето,

Заплува ефирно отгоре, където,

Преди миг само забързана, минах,

И ето -

Водата грижливо изми му лицето.

 

Крачка назад и проличава си, ех.., че,

животът от клоните рони се вече.

 

И тъкмо мъглата, навлезе и на мен във главата,

И овесила нос - още малко ще докосне земята,

Зад островърхите шапки на къщите, зад паяжина от жици,

Видях го - дървото със златните птици!

 

Ронят се, шумолят, от умора припадат,

Отиват, където животът на края приляга.

Едно подир друго ги обгръща земята,

А ето -

на мен ми се забиват право в сърцето!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...