Nov 4, 2020, 11:20 AM

Отражения

514 0 0

 

Сред сиви капки и мъгла от уличен дим,

Зад фасади кратки и счупен комин,

Нещо проблесна само за кратко,

Изтървано, изгубено, златенце някакво.

 

Падна във локвата, развълнува небето,

Заплува ефирно отгоре, където,

Преди миг само забързана, минах,

И ето -

Водата грижливо изми му лицето.

 

Крачка назад и проличава си, ех.., че,

животът от клоните рони се вече.

 

И тъкмо мъглата, навлезе и на мен във главата,

И овесила нос - още малко ще докосне земята,

Зад островърхите шапки на къщите, зад паяжина от жици,

Видях го - дървото със златните птици!

 

Ронят се, шумолят, от умора припадат,

Отиват, където животът на края приляга.

Едно подир друго ги обгръща земята,

А ето -

на мен ми се забиват право в сърцето!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...