13 ene 2018, 14:53

Отварят ми 

  Poesía » Otra
303 0 9

            Мислите ми лоши все тежат,

            като висяща, остра гилотина.

            Сълзите ми в очите се тълпят

            и чакат само прéмиг да политнат.

 

           В тъмна нощ небето пак ме пита,

           готов ли съм за всичко да разпитвам.

           Когато гълъб бял и плах излита

           там долу, чака ли го котка на килима?!

 

           Месеци замесени от радост и тъга,

           не втасали в годините, през вековете!

           Отварят ми сега заключена врата!

           Политам смело и кат гълъба летя!

           

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??