13 ene 2018, 14:53

Отварят ми

  Poesía » Otra
510 0 8

            Мислите ми лоши все тежат,

            като висяща, остра гилотина.

            Сълзите ми в очите се тълпят

            и чакат само прéмиг да политнат.

 

           В тъмна нощ небето пак ме пита,

           готов ли съм за всичко да разпитвам.

           Когато гълъб бял и плах излита

           там долу, чака ли го котка на килима?!

 

           Месеци замесени от радост и тъга,

           не втасали в годините, през вековете!

           Отварят ми сега заключена врата!

           Политам смело и кат гълъба летя!

           

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...