Отварят ми
Мислите ми лоши все тежат,
като висяща, остра гилотина.
Сълзите ми в очите се тълпят
и чакат само прéмиг да политнат.
В тъмна нощ небето пак ме пита,
готов ли съм за всичко да разпитвам.
Когато гълъб бял и плах излита
там долу, чака ли го котка на килима?!
Месеци замесени от радост и тъга,
не втасали в годините, през вековете!
Отварят ми сега заключена врата!
Политам смело и кат гълъба летя!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хари Спасов Все права защищены
