Мислите ми лоши все тежат,
като висяща, остра гилотина.
Сълзите ми в очите се тълпят
и чакат само прéмиг да политнат.
В тъмна нощ небето пак ме пита,
готов ли съм за всичко да разпитвам.
Когато гълъб бял и плах излита
там долу, чака ли го котка на килима?!
Месеци замесени от радост и тъга,
не втасали в годините, през вековете!
Отварят ми сега заключена врата!
Политам смело и кат гълъба летя!
© Хари Спасов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
