13.01.2018 г., 14:53 ч.

Отварят ми 

  Поезия » Друга
302 0 9

            Мислите ми лоши все тежат,

            като висяща, остра гилотина.

            Сълзите ми в очите се тълпят

            и чакат само прéмиг да политнат.

 

           В тъмна нощ небето пак ме пита,

           готов ли съм за всичко да разпитвам.

           Когато гълъб бял и плах излита

           там долу, чака ли го котка на килима?!

 

           Месеци замесени от радост и тъга,

           не втасали в годините, през вековете!

           Отварят ми сега заключена врата!

           Политам смело и кат гълъба летя!

           

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??