Отварят ми
Мислите ми лоши все тежат,
като висяща, остра гилотина.
Сълзите ми в очите се тълпят
и чакат само прéмиг да политнат.
В тъмна нощ небето пак ме пита,
готов ли съм за всичко да разпитвам.
Когато гълъб бял и плах излита
там долу, чака ли го котка на килима?!
Месеци замесени от радост и тъга,
не втасали в годините, през вековете!
Отварят ми сега заключена врата!
Политам смело и кат гълъба летя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
