18 jun 2024, 13:12

Отвиквам

711 4 6

Забравям отвратителния навик
причините да търся според всичко
и пряко сили да си обяснявам
как чудото на грешката прилича.


Отвиквам от крилати постулати,
които са пораснали без време...
И мъдрост, ако вярата ми прати
за път и цяр,  дали ще я приема?


Каквото ще небето да повтори,
на себе си ще гледам като дума,
която вече не разочарова
в главата ми... родилият я бръмбар.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Скити! - хубав и усмихнат ден ти желая! Както и на всички творящи тук!
  • Виж сега, от всичко най- важни са бръмбарите!
    Много е хубаво!
  • Ники!
    Стойчо!
    Наде, ти пък 😉 Оправдавам си бръмбарите аз
  • Разпознах се...
  • Всеки сам си носи кръста.
    И всички по различен начин.
    Човек докато може:крачи
    и към себе си се връща!
    Поздравления за написаното от теб,Райна!
    Вдъхновява!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...