18.06.2024 г., 13:12 ч.
Отвиквам
Забравям отвратителния навик
причините да търся според всичко
и пряко сили да си обяснявам
как чудото на грешката прилича.
Отвиквам от крилати постулати,
които са пораснали без време...
И мъдрост, ако вярата ми прати
за път и цяр, дали ще я приема?
Каквото ще небето да повтори,
на себе си ще гледам като дума,
която вече не разочарова
в главата ми... родилият я бръмбар.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря, Скити! - хубав и усмихнат ден ти желая!
Както и на всички творящи тук! -
Виж сега, от всичко най- важни са бръмбарите!
Много е хубаво! -
Ники!
Стойчо!
Наде, ти пък 😉 Оправдавам си бръмбарите аз -
Разпознах се...
-
Всеки сам си носи кръста.
И всички по различен начин.
Човек докато може:крачи
и към себе си се връща!
Поздравления за написаното от теб,Райна!
Вдъхновява! -
Толкова се намирам в редовете ти, Райне!
Поезия, която много харесвам!
Толкова наситена и мъдра!💖💖💖
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
