18 июн. 2024 г., 13:12

Отвиквам

724 4 6

Забравям отвратителния навик
причините да търся според всичко
и пряко сили да си обяснявам
как чудото на грешката прилича.


Отвиквам от крилати постулати,
които са пораснали без време...
И мъдрост, ако вярата ми прати
за път и цяр,  дали ще я приема?


Каквото ще небето да повтори,
на себе си ще гледам като дума,
която вече не разочарова
в главата ми... родилият я бръмбар.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Скити! - хубав и усмихнат ден ти желая! Както и на всички творящи тук!
  • Виж сега, от всичко най- важни са бръмбарите!
    Много е хубаво!
  • Ники!
    Стойчо!
    Наде, ти пък 😉 Оправдавам си бръмбарите аз
  • Разпознах се...
  • Всеки сам си носи кръста.
    И всички по различен начин.
    Човек докато може:крачи
    и към себе си се връща!
    Поздравления за написаното от теб,Райна!
    Вдъхновява!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...