Jun 18, 2024, 1:12 PM

Отвиквам

713 4 6

Забравям отвратителния навик
причините да търся според всичко
и пряко сили да си обяснявам
как чудото на грешката прилича.


Отвиквам от крилати постулати,
които са пораснали без време...
И мъдрост, ако вярата ми прати
за път и цяр,  дали ще я приема?


Каквото ще небето да повтори,
на себе си ще гледам като дума,
която вече не разочарова
в главата ми... родилият я бръмбар.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Скити! - хубав и усмихнат ден ти желая! Както и на всички творящи тук!
  • Виж сега, от всичко най- важни са бръмбарите!
    Много е хубаво!
  • Ники!
    Стойчо!
    Наде, ти пък 😉 Оправдавам си бръмбарите аз
  • Разпознах се...
  • Всеки сам си носи кръста.
    И всички по различен начин.
    Човек докато може:крачи
    и към себе си се връща!
    Поздравления за написаното от теб,Райна!
    Вдъхновява!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...