Лицето ми е скрито в нощното небе, където е бездна...
Очите ми гледат в празнотата, за да открият себе си...
Дланите ми студени те докосват със сковани пръсти...
Стоплят се при нежния допир и изгрява звезда в мрака...
Небето вече не е само...
Започва онази нова утрин със пурпурно сияние.
И аз ти подавам ръка, за да дойдеш с мен отвъд мрака...
И се ражда светлина от теб и мен...