Nov 7, 2008, 9:55 PM

Отвъд мрака...

  Poetry » Love
1.1K 0 2

              Лицето ми е скрито в нощното небе, където е бездна...

              Очите ми гледат в празнотата, за да открият себе си...

             Дланите ми студени те докосват със сковани пръсти...

             Стоплят се при нежния допир и изгрява звезда в мрака...

             Небето вече не е само...

             Започва онази нова утрин със пурпурно сияние.

             И аз ти подавам ръка, за да дойдеш с мен отвъд мрака...

             И се ражда светлина от теб и мен...

            

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бен Ар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...