7.11.2008 г., 21:55

Отвъд мрака...

1K 0 2

              Лицето ми е скрито в нощното небе, където е бездна...

              Очите ми гледат в празнотата, за да открият себе си...

             Дланите ми студени те докосват със сковани пръсти...

             Стоплят се при нежния допир и изгрява звезда в мрака...

             Небето вече не е само...

             Започва онази нова утрин със пурпурно сияние.

             И аз ти подавам ръка, за да дойдеш с мен отвъд мрака...

             И се ражда светлина от теб и мен...

            

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бен Ар Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...