Отвъд мрака...

Поезия » Любовна

1.1K 0 2

Лицето ми е скрито в нощното небе, където е бездна...

Очите ми гледат в празнотата, за да открият себе си...

Дланите ми студени те докосват със сковани пръсти...

Стоплят се при нежния допир и изгрява звезда в мрака...

Небето вече не е само...

Започва онази нова утрин със пурпурно сияние.

И аз ти подавам ръка, за да дойдеш с мен отвъд мрака...

И се ражда светлина от теб и мен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

mariniki (Магдалена Костадинова)

красиво усещане за любов и светлина...

2008-12-05T15:38:49+02:00
mollis (Доротея)

Любовта носи светлината ... Хубав стих! Поздравления Бен!

2008-11-07T22:21:50+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0