20 may 2007, 1:22

ПАДАЩИ ЗВЕЗДИ

  Poesía
1.6K 0 24
 

Изискано се кланяха звездите

в очите ми, когато свечерявах.

По пясъка изписвах се самотно

за дните, през които зазорявах.

В морето се преливах със вълните

и в крясъка на гларусите бели.

Вменявах си, че мога да обичам,

но слепи бяха празните недели.

От болката позната изкрещявах -

безумно... да събудя тишината.

Със уличните лампи разговарях,

налудничаво... гоних самотата.

Очите си със спомени гримирах.

Облякох си и рокля... на луни.

И любих се с небето... до полуда.

От обич раждах... падащи звезди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...