ПАДАЩИ ЗВЕЗДИ
1.6K
0
24
Изискано се кланяха звездите
в очите ми, когато свечерявах.
По пясъка изписвах се самотно
за дните, през които зазорявах.
В морето се преливах със вълните
и в крясъка на гларусите бели.
Вменявах си, че мога да обичам,
но слепи бяха празните недели.
От болката позната изкрещявах -
безумно... да събудя тишината.
Със уличните лампи разговарях,
налудничаво... гоних самотата.
Очите си със спомени гримирах.
Облякох си и рокля... на луни.
И любих се с небето... до полуда.
От обич раждах... падащи звезди.
© Кремена Стоева All rights reserved.
Изискан стих ! Благодаря за сутришната доза удоволствие! 
